Кнежа

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

(Разлики между версиите)
Версия от 11:34, 28 авг 2019
Махарабагадуга (Беседа | приноси)
Кнежа
← Go to previous diff
Версия от 11:36, 28 авг 2019
Махарабагадуга (Беседа | приноси)
Климат
Go to next diff →
Ред 9: Ред 9:
== Климат == == Климат ==
-Латентен до степен екстремни температури, с което Кнежъ се превръща в нежелан за посещаване туристически атракцион, поради което такива са и настроенията и разбиранията на хората, с което Кнежъ се превръща още веднъж в парадокс (така или иначе градът е село, но не е, което пък е третият парадокс на Кнежъ), тъй като никъде другаде не е установена такава връзка.+Латентен до степен екстремни температури, с което Кнежъ се превръща в нежелан за посещаване туристически атракцион, поради което такива са и настроенията и разбиранията на хората, с което Кнежъ се превръща още веднъж в парадокс (градът е село, но не е, което пък е третият парадокс на Кнежъ), тъй като никъде другаде не е установена такава връзка.
 +Латентността на населението се изразява в почитта и неприязънта му към определени личности, които биват мразени преди да станат кметове или да заемат по-висока позиция в администрацията на община Кнежъ. От тук произтича и крайността в отношението.
== Население == == Население ==

Версия от 11:36, 28 авг 2019

Съдържание

Кнежа

Кнежа е неправилното изписване и произношение от страна на културните хора на името град Кнежъ.

Картинка:На кнежъ.jpg

История

Съмнителна. Така или иначе никой не се интересува от нея, защото няма значение.


Климат

Латентен до степен екстремни температури, с което Кнежъ се превръща в нежелан за посещаване туристически атракцион, поради което такива са и настроенията и разбиранията на хората, с което Кнежъ се превръща още веднъж в парадокс (градът е село, но не е, което пък е третият парадокс на Кнежъ), тъй като никъде другаде не е установена такава връзка.

Латентността на населението се изразява в почитта и неприязънта му към определени личности, които биват мразени преди да станат кметове или да заемат по-висока позиция в администрацията на община Кнежъ. От тук произтича и крайността в отношението.

Население

Общо взето в Кнежъ не виреят нормални хора (иначе нямаше да оцелеят). В близкото минало е произвеждало много комунисти, прасета (чиито наследници към 2019-а са в основата на свинската чума) и царевица за Монсанто, което е една от тъмните далавери на СССР със западния свят.

Картинка:PeopleK.jpg


Бит и култура

Културата на град Кнежъ е неговият четвърти парадокс, тъй като такава няма, но все пак бива определена за култура. Изчерпва се с панаира, където всички местни изпадат в амок под влиянието на миризмата на кебапчета и турбоцигански фолк.


Битът е силно изразен в битовизъм дори из кръчмите на град Кнежъ и паралията, както местните наричат Сирни заговезни. Отделно можеш да си паралия, т. е. човек с пари.


Религия

След разпопването на поп Мишо, който е герой на алкохолизма в България, бидейки първият защитник на ракията чрез своеобразен протест пред сградата на общината, обявявайки се против забраната на ЕС за производство на такава в домашни условия, в Кнежъ не може да се говори за религия, а местно боготворене на простотията и чалгата и пълното отричане на съвременната музика като наркоманска, педерас‘ка и скапана. Слушащите такава музика биват отритнати от обществото и поради различния им външен вид.


Чудесата на Кнежъ

Реално няма нищо чудно в чудесата на Кнежъ, тъй като те са естествено следствие на местния манталитет.


1. Ограбват полицията

2. Сградата на пожарната се запалва

3. Валяк гази човек

4. Каруца блъска самолет

5. Два мотора се сблъскват челно

6. Поп коли зет си

7. Двама умират от преяждане

8. Линейка блъска човек

9. (възможно е и да са повече, тъй като всичко нормално за град Кнежъ не е такова извън пределите му)


Малцинства

Само от индийски произход. Понастоящем са мнозинства, водещи кланова война помежду им. Едните живеят в махалата на плевенското шосе, а другите са до бустаните на град Кнежъ, известни като пазиевци, които имат и по-изразени особености: живеят в мраморни къщи заедно с животните си, ядат от кофите за боклук, но бъркат вътре със златни накити и дъвчат със златни зъби. По белослатинското шосе може да попаднете и на катърите, които са със злочестата съдба да бъдат нито българи, нито цигани, а и двете поради забежките на едните към другите.

[[]]

Диалект (речник)

Пустиняк – изключителен боклук и негодник; не ставащ за нищо

Да опалее – да му се невиди

Дееба твоя пепел – злокобна закана към покойници, породена от ненавист към живия им наследник

Ласа – май; може би

Млечница – мляко с ориз

Катарага – стълба

Лани – миналата година

Мотвак – лятна кухня

Дарак – грапа (селскостопански инструмент)

Каластирка – малка мотика

Мигар – нима

Буедак – непроходим буренак

Тумбак – нарицателно за по-малък от теб (използва се от основно от индивиди докъм 25-ата им годишнина)

Саджек – подложка/стойка за казан, под която се пали огън


Характерно за диалекта е избягването на А и Я като се заменят съответно с Ъ или Е (пример: вода-водъ, вятър-ветър).




--бай хуй 11:45, 28 авг 2019 (EEST)

Лични инструменти