Хероин

от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия

  • забелешка, тва е серьозна летература дамуе.аммта ... ВНИМАНИЕ: Страницата има размер 79 килобайта; някои браузъри могат да имат проблеми при редактиране на страници по-големи от 32Кб. Моля, обмислете дали страницата не може да се раздели на няколко по-малки части.

Щях да напиша - пробвайте да напишете (тва е няква тафтологорекурсия)

"Личното лекарство на Господ"> в гогол ...абе накратко надолу цитатъ от Великия Доктор де е на картинка ( да се свети Меча и Перото Му ) :

Увеличаване

Опиумът - личното лекарство на Господ - е познат на човечеството от незапомнени времена. Макови главички са намерени в погребенията на неандерталците на много места в Европа и Азия. Предполага се, че родината на опиумния мак е някъде в Предна Азия. В шумерски идеограми от преди 5000 г. макът е обозначен като цвете на радостта. Още преди повече от 3000 г. макът се разпространил в Египет и Гърция; за него се споменава в папируса на Еберт - древноегипетски медицински трактат от 16 в. пр. Хр. Някои учени смятат, че описаното от Омир питие, дадено на Елена, за да забрави мъката, е съдържало опиум. Има даже спекулации относно "оцета смесен с жлъчка", който дали на разпнатия Исус (Матей, 27:34), тъй като староеврейската дума за жлъч (rosh) означава и опиум, а оцетът е идеално средство за екстракция на морфина от опиума. В античния свят опиумният мак е бил символ на вечния сън и често се е изобразявал в надгробните паметници. Гръцката богиня на земеделието Деметра се изобразявала с житни класове и узрели макови глави. Има неясни сведения, че спартанските войници преди битка ядяли макови глави, които ги правели нечувствителни към болката; това е доста вероятно, тъй като войниците на много времена и народи са използували мака за тази цел. Великите лекари на древността Хипократ, Диоскорид и Гален добре са познавали болкоуспокояващите му свойства. Римляните го използували не само като лекарство и за удоволствие, но и като отрова; Агрипина, третата жена на император Клавдий, с помощта на опиум отровила заварения си син Британик, за да осигури властта за своя собствен син Нерон. Употребата на опиум се разпространила силно с експанзията на исляма. Около 9 в. арабски търговци го пренесли в Индия, откъдето той достигнал до Далечния Изток. В Индия опиумът от векове се е използувал в традиционната медицина за лекуване нa такива различни болести като астма и ухапвания от скорпион. Индийските лекари към края на лечението незабелязано за болния постепенно намалявали дозата, така че той да не почувствува абстинентния синдром. Опиумът се употребявал и просто като средство за удоволствие. Върху саркофага на Шах Джахан в мавзолея Тадж Махал са изобразени макови глави, които напомнят на покойния шах за опиума, който обичал да добавят във виното му. В Индия малки топчици опиум, наричани голи, се поставят под езика, докато се пие чай; в наши дни любители на голи са шофьорите на дълги разстояния, които смятат, че без това средство няма да издържат тежките преходи. В обикновеното съзнание пушенето на опиум се свързва с Китай. До едно време опиумът бил приоритет само на китайските висши класи; тогава той още не се пушел. В началото на 17 в. холандските търговци започнали да внасят в Китай тютюн, който китайците бързо харесали. Императорското правителство забранило вносния тютюн, който влошавал търговския баланс на страната, и започнало да пропагандира родния опиум; появила се и специалната лула за пушенето му, която е позната на всички от филмите. Резултатите на тази политика не закъсняли; в 1838 г. един китайски чиновник докладвал: "Започвайки с чиновническото съсловие на правителствените учреждения и стигайки до собствениците на работилнички и сергии, актьорите и слугите, а също така жените, будистките и даоистките монаси - всички посред бял ден пушат опиум..." Постепенно Китай се превърнал в огромен пазар от потребители на опиум, който местното производство не можело да задоволи. Англичаните започнали да го внасят в страната от Индия, а американците от Турция. Разцветът на производството на опиум в Македония през миналия век е свързано именно с тази търговия - спомнете си афиона в Железния светилник на Д. Талев. Китайското правителство се уплашило от непрекъснато разширяващата се употреба на опиум и се опитало да забрани вноса му по същата причина, поради която 2 века по-рано забранило тютюна. Резултатът били двете Опиумни войни (1840-1842 и 1856-1860 г.), които Англия водила с Китай за отмяната на тази забрана: в тях постепенно се включили САЩ и други европейски държави. Китайската армия се оказала безсилна пред техническото и организационно превъзходство на Запада и забраната била отменена. Към 1913 г. в Китай около 1/4 от населението не можело да си представи живота без опиум. От своя страна китайските емигранти разпространили този навик в Европа и САЩ, където в края на 19 в. в големите пристанищни градове като гъби никнели пушални за опиум. Европейците много бързо забравили, че именно те са положили такива големи усилия, за да внедрят този навик в Китай; на пушенето на опиум започнали да гледат като на проникване на жълтата зараза, а започналата антиопиумна пропаганда носела силен антикитайски и расистки оттенък. Точно по същото време опиумът, но под една друга форма, е бил много използуван в Европа и САЩ. Смята се, че лекарството, наречено лауданум - винена или слаба спиртна настойка от опиум, е въведено от Парацелз около 1530 г. Парацелз бил известен лекар и химик; при своите многобройни пътувания из Европа той винаги носел със себе си опиум и го рекламирал като камък на безсмъртието. През 19 в. лауданумът ставал все по-известен и се предписвал от лекарите срещу какви ли не болести. Едно изследване на това, какво са продавали аптеките в Бостън през 1888 г., показва, че близо 15% от рецептите съдържат опиати, а сред тези, които са изпълнявани над три пъти, опиати съдържат 78%. Според разпространеното мнение на тогавашните лекари, "без съществуването на опиума просто би изчезнало лечебното изкуство". Опиум се препоръчвал даже за лекуването на алкохолизъм, като лесно е да се досетим какъв е бил резултатът от това. Едно от известните тогава лекарства, съставено от опиум, меласа и сасафрасово масло (съдържащият се в него сафрол се предполага, че предизвиква рак), се предписвало против зъбобол, простуда, диария, дизентерия, невралгии и ревматизъм. Агресивната реклама препоръчвала много подобни на него успокояващи сиропи за приспиване и укротяване на децата; употребата на тези средства сред най-бедните класи е отбелязана от Карл Маркс в Капиталът. У нас положението не е било много по-различно; известно е, че в някои райони на страната много жени успокоявали децата си с маджун. Към началото на нашия век около 2 милиона души само в Европа и САЩ имали някаква форма на опиатна зависимост. Типичният наркоман от това време обикновено представлявал добропорядъчна жена от средната класа, която взема опиати за нервите и съвсем не схваща себе си като човек с лекарствена зависимост. Лауданумът станал популярен сред много интелектуалци, които започнали да го вземат заради необичайните усещания, които дава - лорд Байрон, Пърси Б. Шели, Уолтър Скот и много други. Най-известен сред тях е английският писател Томас де Куинси, автор на думата транквилизатор, който през 1821 г. издал книгата си “Изповедите на един английски ядяч на опиум” - всъщност лауданумът се пиел. Както много други, де Куиси започнал да взема лауданума против зъбобол, но скоро се пристрастил към него. През 1803 г. немският аптекар Фридрих Вилхелм Сертюрнер успял да изолира от опиума в чист вид алкалоида морфин - той му дал това име в чест на древногръцкия бог на съня Морфей. Морфинът притежава голяма част от свойствата на суровия опиум и постепенно започнал да го измества като средство за успокояване на болката. Той започнал да се използува по-забележимо в практиката едва след като в 1843 г. били изобретени спринцовката и подкожната инжекция. По време на Гражданската война в Америка морфинът масово се използувал като аналгетик и анестетик. След войната се оказало, че около 400000 души в САЩ са пристрастени към морфина, като сред тях не малка част го използували просто за да преодолеят нервността и напрежението. В Америка даже се появил термин за означаване на следвоенната наркомания - армейската болест. Същият сценарий се повторил в Европа няколко години по-късно след френско-пруската война. Първоначалните надежди, че инжекциите с морфин биха могли да лекуват пристрастяването към опиум, сега изглеждат смешни, но тогава се е смятало, че "за пристрастените към опиум този метод е по-полезен, тъй като са нужни по-малки дози, отколкото се вземат през устата." Препоръчвало се да се дава подкожно морфин "като тоник за нервите в случаи на голямо нервно изтощение, раздразнителност или силна умствена депресия". Докато по-бедните продължили да използуват средства на опиумна основа, морфинът дълго време оставал приоритет на имотните класи. Първите жертви на морфиновата зависимост съвсем не са били млади хора, търсещи нови изживявания, а порядъчни викториански дами, подведени от своите лекари, сред които голяма част също се пристрастили към новото лекарство. Подобна била съдбата на следващото средство, предложено за лекуване на морфиновата зависимост - хероина. Хероинът за пръв път бил предложен като лекарство от Хайнрих Дрезер, изобретателя на аспирина. Дрезер създал аспирина като ацетилирал салициловата киселина и така елиминирал нейните опасни странични ефекти. От аспирина той много забогатял и решил да повтори същия подход, като ацетилира морфина. Новото лекарство получило название, което е останало до днес; хероин идва от немското heroisch (героичен). През 1898 г. хероинът бил въведен от фирмата Bayer като безопасен заместител на морфина и кодеина, както и като средство против туберкулоза, и се продавал свободно в аптеките като нов супер-аспирин. Това, което се е писало тогава за него, днес звучи като абсурдна шега: "Това е съвършеното лекарство, по-силно и едновременно по-безопасно, и тъй като достатъчно време е минало, откакто е въведен, е бил изучен много подробно и можем да преценим истинското му значение. Привикване е забелязано в малък процент от случаите, но всички са съгласни, че ... никой от симптомите, така характерни за хроничния морфинизъм, не са били наблюдавани даже след продължителна употреба." В началото на нашия век разпространението на опиатите започнало да предизвиква все по-голяма загриженост във всички страни; особено сериозен е бил проблемът в Китай. В 1914 г. опиумът, морфинът и кокаинът в международен мащаб били забранени, но хероинът не попаднал сред тях, понеже се считал за безопасен. Скоро морфинистите открили, че хероинът е не само по-силен, но има и редица други предимства. Той е ефективен не само при инжекция, но и при смъркане, а освен това в началото предизвиква по-малко гадене и повръщане. Този пропуск в законодателството създал много нови наркомани. Едва след като хероинът бил забранен напълно в 1924 г., броят на наркоманите силно намалял, но в последните 30 години се наблюдава обратната тенденция, тъй като, независимо от мерките против търговията с опиати, поради ред причини те стават все по-достъпни на нелегалния пазар. От 60-те години се наблюдава и промяна в начина на употреба на опиати, при което венозното приемане на хероин почти напълно замести другите способи на употреба. Много автори смятат, че причината за това е именно забраната на опиатите; когато те са били достъпни, опиатите са се вземали предимно перорално, но тяхната забрана, съответно силното повишаване на цената им, е тласнало наркоманите към по-опасните венозни инжекции, които, обаче, имат предимството, че изискват по-малко вещество за постигане на същия ефект. Немаловажен фактор за разпространението на силните опиати е некадърната политика на правителствата по този въпрос. Един типичен пример е разпространението на хероина сред американските войници във Виетнам. Първоначално в армията била популярна марихуаната, но скоро започнала кампания против нея. "Самата армия е виновна за преориентацията към хероина, която е следствие от този гаф - кампанията против марихуаната. - пише д-р Норман Зингбърг - Човешката изобретателност е безгранична и желанието за някакъв интоксикант насочи много от войниците към хероина." Скоро след това започнала кампания против хероина. "Тази груба образователна програма отново даваше лъжлива информация и преувеличаваше фактите, което очевидно противоречеше на това, което войниците знаеха от собствен опит. Изключителната активност на кампанията ги правеше подозрителни - Какво всъщност искат те? - бе въпросът, който често чувах." Със съжаление трябва да отбележим, че антинаркотичната пропаганда за изминалите три десетилетия не е станала много по-интелигентна. Към некадърността трябва да добавим и това, че наркобизнесът често се слива с държавната власт. Добре е известно, че през 60-те ЦРУ е участвувало в трафика на хероин от Златния триъгълник, който след това се разпространявал в черните квартали на американските градове в рамките на една не особено законна програма, насочена против движението на негрите за граждански права. 2. ОТ МАКА ДО ХЕРОИНА Опиумният мак (Papaver somniferum) съществува в десетки разновидности, разпространени от Екватора до Южна Швеция. Съдържанието на алкалоиди в тях силно зависи от климата, почвите и условията на култивация. Опиумът се получава от плодните кутийки на мака. Веднага след като окапят листенцата на цветовете, върху главичката се правят вертикални или хоризонтални разрези. От тях изтича гъст сок, който за едно денонощие се втвърдява в тъмна смола - опиум; тя се остъргва и събира. Опиумът може да се съхранява години наред без съществено да загуби от свойствата си. За получаването на 1 kg опиум даже от съвременните високопродуктивни сортове е необходимо ръчно да се oбработят около 2000 макови главички, поради което опиумът е доста скъп; у нас нелегалната му цена е около 1500 $/kg. Съвременната фармацевтична промишленост получава алкалоидите не от опиум, а от изсушените макови главички. Освен, че е по-евтино, така се извличат всички съдържащи се в растението алкалоиди. Този метод изисква по-сложно оборудване, затова нелегалното производство започва от опиум; той освен това е по-удобен за транспорт, тъй като в малко тегло и обем се съдържа много активно вещество. В плодните кутийки на мака са семената му, чиято употреба в кулинарията е общоизвестна; от семената се извлича маково масло, което се използува в живописта. Маковото семе не съдържа никакви алкалоиди и, ако някой ви каже, че се е надрусал с него, просто не вярвайте. Понастоящем единствен легален производител на опиум е Индия; тя задоволява около 2/3 от световните потребности от него. Много страни (ОНД, Турция, Румъния, Австралия и др.) произвеждат макови главички като суровина за фармацевтичната промишленост. Нелегалното производство на опиум е съсредоточено в няколко района. Най-важен от тях е Златния триъгълник в граничните области на Лаос, Тайланд и най-вече Бирма. Той се контролира от останките на оттеглилите се след китайската революция чанкайшистки части и техните потомци; тези области са населени с национални малцинства и открай време са практически независими от правителствата в района. Голямо производство на опиум има и в Златния полумесец по границата между Пакистан и Афганистан, населен с непокорни пущунски племена. Част от пазара в САЩ се снабдява от Мексико. У нас традиционно опиум (афион) се е произвеждал в Македония и напоследък нелегалното отглеждане на мак се активизира отново около гр. Сандански. Първоначално в много от страните, производителки на опиум, е съществувало убеждението, че това е само изгоден бизнес, а проблемът с наркоманията не ги засяга, тъй като потребителите са далеч. Неизбежно, обаче, повишената достъпност на опиатите е довела до рязко увеличаване на броя на наркоманите и в тези страни. Постепенно наркоманията е станала сериозен проблем в Иран, Малайзия, Тайланд. Колумбия, Мексико и други страни, които произвеждат или преработват наркотици. От десетките алкалоиди, изолирани от опиума, безспорно най-важен е морфинът. Неговото съдържание варира от 4 до 21 %, като в това отношение българският мак е от най-добрите. Морфинът е получен синтетично, но този синтез има само научно значение; всичкият употребяван морфин се извлича от опиумния мак. Интересно е да се отбележи, че много малки количества морфин се съдържат и в някои растения, използувани от човека като храна; следи от него са намерени в човешкото и в кравето мляко. В опиума се съдържат и други алкалоиди, между които най-важните са кодеин (0.8 - 2.5 %), наркотин (4 - 8 %), папаверин (0.5 - 2.5 %) и тебаин (0.5 - 2 %). Кодеинът и тебаинът са обсъдени в следващата глава; от останалите алкалоиди на мака папаверинът се използува като спазмолитик. Едно от първите полусинтетични производни на морфина, и безспорно най-известното, е хероинът (диацетил-морфин, диаморфин). Той е познат още от 1874 г. и се получава много лесно от морфин и оцетен анхидрид. Хероинът е няколко пъти по-силен от морфина и затова всичкият нелегален морфин се преработва в хероин. Днес единствената страна, в която хероинът официално продължава да се използува като аналгетик (под строг контрол), е Великобритания. Хероинът (Н, junk, sugar, white stuff, boy, joy powder) все още е основното средство, използувано от наркоманите. Употребяват се опиум (О, black stuff, gum, tar) и морфин (М, M.S., miss Emma), а също така някои полусинтетични негови производни като кодеин (котки, schoolboy), дилаудид, оксикодон, оксиморфон и др. Макар повечето от тях да са по-слаби, те предлагат известна сигурност, тъй като са произведени от фармацевтичните фирми и, ако не друго, то поне са чисти. Напоследък като хероин започват да се продават някои напълно синтетични продукти, за които ще стане дума в следващата глава; те се произвеждат нелегално със съмнителна чистота и към старите проблеми на наркоманите добавят нови. Пътят от калъпа опиум до уличния хероин е дълъг. Полученият в нелегалните лаборатории хероин минава 5 - 6 низходящи стъпала, докато стигне потребителя. При всяко преминаване от ръка в ръка хероинът увеличава цената си, но се разрежда с други вещества и в крайна сметка това, което се продава на наркоманите, рядко съдържа повече от 5 % хероин. У нас хероинът се продава на четвъртинки - дози от 250 mg в които едва ли има и 5 mg чист хероин; цената на четвъртинката е около 3 $. Чистият хероин е бял, но това. което се продава, може да варира от снежно-бяло до кафяво на цвят. Основният разредител в САЩ и Европа е манит или сорбит - това е проява на загриженост за наркомана-диабетик - но в страни като нашата никой не мисли за такива неща и се използува пудра-захар , кафе или даже талк. Всички тези известни и неизвестни добавки превръщат уличната дрога в загадъчна смес с непредсказуема сила и въздействие. В уличната дрога се добавя хинин или някое друго горчиво вещество, което да излъже купувача - така дрогата придобива вкус като на силен хероин. Хероинът, морфинът, както и огромната част от наркотиците въобще, са отвратително горчиви и едва ли на някой наркопласьор би хрумнала абсурдната идея да ги слага в бонбони и дъвки с цел зарибяване на невинни дечица. Хероинът е слабо активен перорално и трудно би могло да се намери някой, който без отвращение да изсмуква няколко десетки милиграма хероин ежедневно в продължение на седмици - а именно това е необходимо за едно истинско зарибяване. Този мит говори за професионалното ниво на някои наши журналисти и борци с наркотиците; неотдавна гордо бе заявено, че досега са били направени над 300 анализа на различни продукти в търсене на хероин - а те са доста скъпи - естествено безрезултатно. Основният начин на приемане на хероина е венозната инжекция (mainlining); наркоманите използуват за това повече от сто вени и техните познания за разположението им са просто свръхестествени. Понякога хероинът се приема заедно с кокаин (speedball) или барбитурати, метаквалон, диазепам и пр. По-рядко хероинът се смърка или се пуши заедно с марихуана (a bomb) или тютюн (duster). Дозата хероин започва от 2 до 10 mg и с развитието на толерантност може да достигне до 500 mg на ден; при морфина тези числа трябва да се увеличат няколко пъти. На Изток по традиция продължава да се пуши опиум, макар и не в такива размери, както преди. Всъщност, опиумът не се пуши в общоприетия смисъл на тази дума; лулата се затопля с помощта на специална лампа и парите на опиумните алкалоиди се вдишват. 3. ЕФЕКТИ Хероинът има по-силен ефект от морфина поради по-бързото си и ефективно проникване в мозъка, но веднъж попаднал там, той се превръща в морфин. Поради тази причина фармакологичните им ефекти са качествено сходни. Понастоящем съществуват десетки опиати, които се използуват активно в медицината или от наркоманите. Всеки от тях има своя специфика, така че описанието на ефектите на морфина и хероина, което е дадено тук, се отнася само в най-общ смисъл за другите опиати; съотношението на различните ефекти при всеки от тях може да е доста различно. Едно е несъмнено - че всички опиати, които имат немедицинска употреба, се вземат заради чувството на еуфория; то е следствие от свързването им с опиатните рецептори, които регулират усещанията за болка и удоволствие. Влиянието на морфина върху централната нервна система на първо място се изразява в намаляване на чувствителността към болката. Човек при това не просто престава да усеща болка, а като че ли тя вече няма значение. Като цяло опиатите подтискат напрежението, нервността, глада и сексуалните желания. Те предизвикват чувство на цялостно удовлетворение, но у много хора, предимно у жените, първоначалното усещане след приемането на опиат може да бъде обратно - дисфория, гадене и повръщане; при хероина този ефект е по-слабо изразен, отколкото при морфина, затова той по-лесно се приема от новаците. Подобно на човека реагират на опиатите кучетата и плъховете, но интересно е, че те предизвикват възбуда у конете, мишките и котките; стадий на силна възбуда от морфин се наблюдава понякога у жените. Чувството на еуфория се предизвиква от дози, малко по-големи от тези, при които болката изчезва. При перорално приемане еуфорията е по-слаба и настъпва относително бавно, много по-силна е при пушене и най-вече при венозна инжекция. В последния случай обикновено тя се описва като изключително приятно усещане, сходно с оргазъм, локализирано в коремната област; у нас обикновено се използува терминът кик (kick, rush, bang). Хероинът предизвиква по-силен кик от морфина. Един млад наркоман казва за него: "Това е най-силното и приятно чувство... Страх ме е, че винаги ще се стремя към хероиновия кик отново и отново, защото нищо друго, което съм опитвал, даже не се приближава до него." От друга страна, много редки са случаите на хора, които са изпитали това чувство от първия път, поради което някои автори смятат, че кикът е реакция на абстинентния организъм. Под въздействието на неголеми дози опиатите не засягат съзнанието - даже у някои хора възприятията стават по-леки и живи или просто променени. Още Де Куинси е отбелязал, че се повишава чувствителността на зрението и слуха; така, според него, умът става способен "да създаде от суровите звуци едно изтънчено интелектуално удоволствие". Променя се и чувството за време: "Понякога ми се струва, че съм изживял 70 или 100 години в една нощ." - разказва Де Куинси. Френският поет и художник Жан Кокто от своя страна пише за точно обратен ефект: "11 часа вечерта е. Пушиш 5 минути, поглеждаш часовника си - вече е 5 сутринта." Към края на интоксикацията настъпва седативен ефект (nodding off), който се изразява в изпадане в приятна дрямка (nod), която при по-впечатлителните личности е придружена с цветни съновидения. Това не са халюцинации, подобни на тези от LSD; те по-скоро се оприличават на сънища наяве. Не винаги това състояние е свързано с визуални картини; поетът Колридж обичал да подчертава, че думите на неговата знаменита поема Кубла Хан сами се появили в съзнанието му, когато се намирал под въздействието на опиум. Всички артистични наркомани са убедени, че опиатите помагат на творческия процес. Кокто обяснява това така: "Децата притежават магическата дарба да се превръщат в каквото поискат. Поетите, които са хора с удължено детство, много страдат, ако загубят тази способност. Несъмнено това е една от причините, които тласкат поета към опиума." За съжаление цената на тази стимулация е много висока; пример за това е самият Кокто, който по собствено желание се е лекувал от страстта си към опиума. Опиатите, вземани в относително ниски дози, слабо влияят на способността за извършване на различни действия. В миналото опиумът е бил използуван от китайските работници, които с негова помощ можели безкрайни часове наред да извършват тежка и монотонна работа. Известни са хора с постижения в една или друга област, които успешно са криели страстта си към опиатите, тъй като тя не е влияела забележимо на тяхната работа. При по-високи дози, обаче, силно се намалява мотивацията за ангажиране в каквото и да е; хероинът още по-силно подтиска активността от морфина. У начинаещите наркомани приемането на опиати често ги прави енергични, което води до смислена, а понякога и напълно безсмислена дейност, но тази фаза обикновено бързо отминава. Опиатите подтискат дишането, което може да бъде много опасно, особено при големи дози. Опиатни рецептори с все още неизяснени функции има и в червата. Морфинът забавя перисталтиката и усилва всмукването на водата в тях, което води до запек. Опиатите причиняват задържане на урината, но увеличават секрецията на потните жлези, поради което наркоманите се потят повече от обикновеното. Друг много забележим ефект на повечето опиати, по който могат да бъдат забелязани наркоманите, е свиването на зениците. 4. МЕДИЦИНСКО ПРИЛОЖЕНИЕ Основното медицинско приложение на морфина е като аналгетик. Той вече не се използува за упойка по време на операции, тъй като има по-добри методи. Хероинът с много малки изключения не се употребява в медицината и въобще тенденцията е класическите препарати да се заменят с по-нови синтетични аналгетици. Морфинът и другите опиати остават незаменими за облекчаване на остри болки при различни заболявания - от инфаркт и рак до дисменорея. Морфин или някакъв друг опиат има винаги в необходимия за всеки войник запас лекарства. В медицината морфинът обикновено се въвежда подкожно, при което почти не предизвиква еуфория, но напълно запазва аналгетичния си ефект. Много от новите аналгетици са достатъчно активни и при перорално приемане. Опиатите се използуват за облекчаване на страданията на безнадеждно болните, но странно е, че в това отношение съществуват известни опасения относно употребата им. Много болни търпят съвършено ненужни страдания преди смъртта си поради това, че лекарят не иска - или законът не му позволява - да им изписва достатъчно големи дози опиати. В някои страни съществуват заведения за безнадеждно болни, чиято цел е да създадат възможно най-поносимите условия за достоен завършек на техния живот. Те получават толкова опиати, колкото е необходимо, за да не чувствуват болката, а леката еуфория, в която изпадат, е почти единственото, което може да им даде съвременната медицина. По думите на д-р Сондърс, ръководител на подобно заведение във Великобритания, това дава възможност на хората, необременени от страданието, да се видят с близките си и "да решат житейски проблеми, които са съществували от години, да си кажат извинявай или благодаря". Тук трябва да отбележим, че наркоманите са една особена категория пациенти. Системната употреба на опиати води до това, че те имат понижена чувствителност към болката. Това често маскира ранните симптоми на техните заболявания, които се проявяват тогава, когато е вече твърде късно за ефективно лечение. Освен това, те са слабо чувствителни към общоприетите дози класически аналгетици, а някои от новите препарати със смесено агонист-антагонистично действие са опасни за тях, тъй като предизвикват абстинентен синдром. Кодеинът се използува като аналгетик при не много силни болки и все още остава едно от най-добрите средства срещу кашлица. Предимство на кодеина, наложило го в медицинската практика, е високата му активност при перорално приемане. На времето опиумът е бил едно от най-ефективните средства против диария. Напоследък в медицината започват да се използуват много нови синтетични средства, които притежават тези ефекти, но са лишени от неприемливите странични действия на опиума и кодеина. 5. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ Това, че хората умират вследствие на употребата на опиати, едва ли може да учуди някого, тъй като опиумът от хилядолетия се е използувал като отрова. Всички опиати водят до подтискане на дишането, което при високи дози може да причини смърт. Симптомите на опиатното отравяне са бавно, повърхностно и нередовно дишане, силна миоза, цианоза (кожата придобива морав цвят), ниско кръвно налягане и кома. Смята се, че за начинаещите доза хероин, по-голяма от 60 mg, вече може да е смъртно опасна. В масовото съзнание съществува представата, че наркоманите умират от свръхдоза. Автори на термина са полицаите, които за удобство поставят тази диагноза на всеки, който преди смъртта си е приел опиат, без да се вълнуват много от какво точно е умрял. В действителност опиатите имат относително широк терапевтичен интервал и вероятността за неволно приемане на твърде висока доза е относително малка; засега не съществуват научни факти, които да потвърдят, че някой наркоман е умрял именно от това. Най-вероятните причини за т.нар. смърт от свръхдоза все още се дискутират. Първата е в наличието на добавки в продавания хероин, най-вече хинин; последният е достатъчно отровен и, за разлика от хероина, към неговия токсичен ефект не се създава толерантност. Типичен симптом при отравянето от свръхдоза с улична дрога е пяната, която излиза от устата и носа, което прилича на хининово отравяне (ако искате да видите как изглежда това, гледайте още веднъж “Криминалe” на Тарантино). Друга възможна причина за смъртта е вземането на опиати съвместно с други силнодействуващи вещества, напр. алкохол или сънотворни. Опиатите в големи дози, особено заедно с алкохол, предизвикват повръщане, но подтискат рефлекса за кашляне и гълтане, поради което човек може просто да се удави в това, което е повърнал; точно така е умрял Джими Хендрикс. Подобна опасност грози най-вече новаците, тъй като старите наркомани знаят за нея и се пазят. Като трета възможност за обяснение някои изтъкват внезапната загуба на толерантност, което по принцип е възможно, но не е много ясно при какви условия може да настъпи. Много легенди има за влиянието на опиатите върху секса. Опиумът на Изток се е смятал за афродизиак; в Индия през миналия век той се е приемал за тази цел анално. В началото опиатите могат да имат положителен ефект, забавяйки еякулацията у мъжете, но хроничните наркомани общо взето са слаби любовници. Кокто пише в своя Дневник на излекуването: "...няма любовница по-изискваща от дрогата, която те обсебва ревниво до състояние на пълно обезмъжаване ... не толкова те прави импотентен, колкото измества тези в известен смисъл основни въжделения с други, които са по-скоро надменни, странни и непознати на сексуално нормалния организъм." Опиатите намаляват производството на полови хормони в организма, което води до понижаване на потентността и подтискане на либидото както у мъжете, така и у жените. Наркоманките имат смущения в менструацията, която даже напълно може да изчезне. Често се пише за това, че децата на майките-наркоманки се раждат с опиатна зависимост, но тези бебета страдат не по-малко от лошите условия и мизерията, в които са износвани и отглеждани. Децата на майките, които имат тежка опиатна зависимост, могат да се родят с непоправимо увреждане на ЦНС, което се изразява в умствено изоставане. Общоразпространено е мнението, че опиатите действуват разрушително на организма, но всички изследвания показват, че хроничната употреба на чисти опиати не води до кой знае какви медицински проблеми, като изключим, разбира се, създаването на силна зависимост. Един постоянен проблем на наркоманите е запекът. По-сериозен е ефектът на опиатите като промотори на развитието на някои тумори; показано е, че хероинът увеличава вероятността за развитие на рак на пикочния мехур. Основните усложнения за наркомана идват от това, че дрогата, която взема, е с вредни примеси, както и от специфичния стил на живот, който тя му налага. Ежедневните венозни инжекции даже в болнични условия водят до усложнения; това е още по-вярно за наркомана, който често използува за тази цел тоалетните и други не особено чисти места. Ужасни последствия има добавянето на талк в уличната дрога, тъй като той не се разтваря във вода и, попаднал в организма, нанася тежки поражения на вените и околните тъкани. Инжекцията в някоя артерия, вместо във вена, почти неизбежно води до гангрена. Сред наркоманите често срещани са такива заболявания като целулит, тромбофлебит, ендокардит; кожни, вътречерепни и белодробни абсцеси, хепатит В и СПИН; тези тежки и често смъртоносни инфекции се пренасят чрез замърсени игли. С масовата употреба на еднократни игли тази опасност намаля, но все още да си наркоман никак не е здравословно. Много по-често срещани от обикновеното са и различните венерични болести, тъй като нуждата от средства за набавяне на наркотик често ги подтиква към проституция. Специфичният начин на живот на наркоманите води до много по-висока смъртност сред тях в сравнение със средностатистическата, като тази разлика е най-голяма сред най-младите. В различните страни смъртността сред наркоманите е различна, но най-потресаващи са данните за Великобритания, където те умират 28 пъти по-често от връстниците си, а средната продължителност на живота им е само 25 години. Според същото изследване в 22 % от случаите причина за смъртта е самоубийство или убийство, а в 61 % виновни са свръхдозите и септичните възпаления, получени от непрекъснатите инжекции. 6. ОПИАТНА ЗАВИСИМОСТ В момента в света има няколко милиона пристрастени към силните опиати; по около 0.5 милиона има в САЩ и Тайланд; много наркомани има и в Малайзия, Пакистан, Бирма, Хонг Конг. В много страни антинаркотичните закони са изключително жестоки, но това не е решило проблема, тъй като влечението на човека, изпаднал в опиатна зависимост, е по-силно от страха. Средностатистическият човек, който си инжектира хероин по З - 4 пъти ежедневно, напълно се пристрастява за 2 седмици. Той бързо развива толерантност и при опити да се повторят първоначалните еуфорични усещания, дозата трябва да бъде увеличена. Зависимостта се изработва най-бързо при венозни инжекции, но тя не отминава и тези, които вземат опиати перорално. След време наркоманът се чувствува приятно за кратко - обикновено за 1/2-1 час след инжекцията, след което постепенно се появяват неприятни симптоми и трябва да бъде взета следващата доза. Дозите се увеличават, но от това еуфорията не се засилва и скоро човек взема дрога, не за да се чувствува добре, а за да не се разболее. Вероятно много по-голям е броят на тези, които епизодично вземат хероин и всеки път изпитват приятното чувство, но безспорно е, че практически всички, които са се пристрастили, са започнали по този начин. Когато човек, който продължително е вземал опиати, изведнъж престане, той развива болестни симптоми, познати като абстинентен синдром. Като правило опиатите с кратко действие предизвикват кратък и силен абстинентен синдром, а тези с продължително действие - продължителен, но по-слабо изразен. След употреба на морфин или хероин той започва няколко часа след последното приемане и може да продължи до 2 седмици. По думите на един наркоман, най-обща представа за това състояние може да даде споменът за някой много тежко прекаран грип, от който "бихте искали да можете да умрете, но сте толкова зле, че даже това не можете да направите. Вземете това, умножете го по две и го разтегнете до 5 дни". Подробно описание на абстинентния синдром е дадено в учебника на Гудман и Джилман: "Характерът и степента на абстинентните симптоми ... зависят от много фактори, включително вида на дрогата, използуваната дневна доза, интервала между дозите, продължителността на употребата и здравето и личността на пристрастения. ... В случая на морфин или хероин ... лакримация (сълзотечене), ринорея (течащ нос), прозяване и потене се появяват... човек може да изпадне в неспокоен и напрегнат сън, познат като йен (yen), който може да продължи няколко часа, но от който се събужда по-неспокоен и нещастен, отколкото преди него... появяват се допълнителни симптоми ... разширени зеници, анорексия (загуба на апетит), настрьхване, безпокойство, възбудимост и треперене ... симптомите достигат максимум между 48 и 72 часа ... повишена възбудимост, безсъние, силна анорексия, силни прозявки, непрекъснато кихане, лакримация и студено усещане в носа. Слабост и депресия ... гадене и повръщане... чревни спазми и диария. Пулсът и кръвното налягане са повишени. Чувство за студ, сменящо се с горещина и силно изпотяване... настръхване на вълни ... кожата прилича на оскубана пуйка... откъдето идва израза студена пуйка (cold turkey), означаващ рязкото спиране на дрогата. Коремни спазми и болки в костите и мускулите на гърба и крайниците са също характерни, както и мускулни спазми и ритащи движения, които може да са в основата на израза да ритна навика (kicking the habit). Други симптоми ... включват еякулация у мъжете и оргазъм у жените. ... Неприемането на храна и течности, съчетано с повръщане, потене и диария, води до силна загуба на тегло и обезводняване... Може да настъпи сърдечно-съдов колапс. Във всеки момент на абстинентния синдром, прилагането на подходящ наркотик напълно и рязко подтиска описаните симптоми." Научните спорове за това, доколко опиатната зависимост е физическа или психическа, не са лишени от смисъл, но имат определен схоластичен привкус. Докладът на американския Съюз на потребителите предлага едно просто и ясно определение, което акцентира върху поведението на наркомана: "Дрога, която води до зависимост, е тази дрога, която повечето хора, които я вземат, продължават да вземат даже тогава, когато искат да спрат, решават да спрат, опитват да спрат, и даже успяват да спрат за дни, седмици, месеци или даже години. Това е дрога, за която мъжете и жените са готови да продадат самите себе си. Това е дрога, към която повечето се връщат след лечението... Това е дрога, която повечето хора продължават да вземат независимо от заплахата да бъдат вкарани за дълго в затвора - и към която те се връщат след като са били затворени за дълго. Причините, поради които опиатите водят до това странно поведение, няма нужда да бъдат уточнявани; те могат да бъдат психологични, социални или биохимични. Но именно това е поведението, което те предизвикват." 7. ЛЕЧЕНИЕ И ПОДДЪРЖАЩА ТЕРАПИЯ Още през миналия век е възникнал въпросът за лечението на опиатната наркомания. Първоначално се е смятало, че е достатъчна малко помощ, за да преодолее човек сам абстинентния синдром, но идеите, че лечението се изчерпва с това, не са излекували много хора. Оставяме настрана и опитите опиоманите да бъдат лекувани с морфин, морфинистите с хероин, или всички те да се лекуват с кокаин. Тези методи са били плод на неразбирането на механизма на опиатната зависимост в началото на века и са създали повече наркомани, отколкото са излекували. Лечението на наркоманите все още е изключително трудно, а лечението на тези, които системно употребяват хероина заедно с кокаин или амфетамини и по този начин са успели да се пристрастят едновременно към двата наркотика, е практически невъзможно. В основата на съвременния подход в развитите страни стои замяната на хероина с метадон. Това е един синтетичен опиоид, който има няколко съществени предимства от медицинска гледна точка. Метадонът е продължително действуващ препарат и може да се взема перорално; една доза със закуската е достатъчна на ден. Към него също се създава зависимост, но метадоновият абстинентен синдром, макар и по-продължителен, е по-лесно поносим. Експериментира се и един още по-продължително действуващ препарат - LAAM (лево-алфа-ацетилметадол). Постепенното намаляване на дозите метадон, съчетано с прилагането на медикаменти за подтискане на неприятните симптоми (клонидин и др.), се понася по-добре и дава по-голям шанс за успешно лечение. Напоследък се експериментира и един нов метод, при който под грижите на лекарски екип изкуствено се предизвиква бърз и изключително силен абстинентен синдром, по време на който наркоманът се намира под наркоза. В периода след лечението полезно се оказва прилагането на опиатни антагонисти - един подход взет от лечението на алкохолизма; човекът, който взема редовно антагонисти, знае, че даже и да опита отново наркотика, няма да изпита никакъв приятен ефект. По-нататьшното връщане на бившия наркоман към нормалния живот в огромна степен е свързано с психологически фактори, като този процес може да продължи месеци и даже години. Във всички фази от лечението най-важният фактор остава собствената мотивация на човека, решил да остави дрогата; ако тя не е налице, резултатът е равен на нула. Използуваните днес в развиващите се страни методи са по-скоро в областта на психотерапията, напр. писането на стихове от Корана по тялото на наркоманите в Малайзия или медитацията в будистките манастири в Тайланд, фактът, че подобно лечение при много наркомани е успешно, показва колко важна може да бъде ролята на индивидуалната нагласа и наличието на силно желание за преодоляване на зависимостта. Друг пример за това са програмите за лечение, които се основават на рязкото и пълно отказване от приемането на каквито и да е лекарствени и наркотични средства. Това са обикновено колонии, ръководени от бивши наркомани; независимо от различните идейни и религиозни принципи, които лежат в основата им, общото между тях са строгите правила, които трябва да спазват тези, които желаят да преодолеят зависимостта. Тези центрове успяват да задържат само малък процент от постъпилите, но хората, които издържат, много рядко посягат отново към дрогата. Със съжаление трябва да се каже, че независимо от всички усилия борбата за връщането на наркоманите, изпаднали в опиатна зависимост, към нормалния живот само в много малък брой случаи води до трайни резултати. Едно крайно, но вероятно справедливо, мнение по този въпрос е изразено в споменатия доклад на Съюза на потребителите: "От тясната гледна точка на хероиновото пристрастяване именно медицинската общност, без нито едно изключение, представлява най-голямата опасност, тъй като тя е убедила обществеността, че хероиновата болест е излечима, въпреки че е излекувала само един нищожен брой наркомани. Под голям въпрос е и самият термин бивш наркоман; той носи посланието, че пристрастяването към хероина е излечимо. (Защо тогава да се боим от хероина? - е естественият въпрос.)... Нека обобщим. Не съществува ефективно лечение на пристрастяването към хероина - нито бързото, нито бавното спиране на дрогата, нито... (изредени са всички съществували програми за лечение на наркоманите в САЩ)... Нито трябва да ни учудва тази серия от непрекъснати провали. Защото хероинът наистина предизвиква пристрастяване." По-различен е подходът на поддържащата терапия, в основата на която лежи т. нар. британски модел. Докато САЩ са пример за страна, в която още от началото на века на наркоманията се гледа като на нещо противоестествено, което на всяка цена трябва да бъде изкоренено, във Великобритания и в някои други европейски страни подходът е друг - там наркоманите се третират като хора, страдащи от специфична болест и на тези, които не се чувствуват готови за лечение, се дават редовно дози хероин. Великобритания е може би единствената страна, в която хероинът се произвежда легално и може с рецепта да се купи в аптеката. Участвуващите в програмата се избавят от необходимостта непрекъснато да мислят откъде да намерят средства за дрога; за това свидетелствува фактът, че престъпността сред тази група е намаляла 15 пъти. Наркоманите на поддържаща терапия имат възможност поне частично да възстановят нормалните си социални функции; голямата част от тях намират работа или започват да учат. Сред тази група наркомани смъртността намалява почти до нула, тъй като вземат хероин с гарантирана чистота; за сравнение смъртността сред дивите наркомани във Великобритания достига до 15% годишно. Заедно с поддържането се провежда и психотерапия, чиято крайна цел е да подготви наркомана за радикално лечение. Подобни програми има и в други страни, като разликата е, че опиатите се заменят с метадон; неговите недостатъци са обсъдени в следващата глава. Поддържащата терапия, както може да се очаква, рядко води до окончателно излекуване, но поне прави наркомана социално по-приемлив; той в известен смисъл става като диабетика, който редовно взема инсулин. "Болестта общо взето не е така привлекателна, както греха" - отбелязва един английски писател, който има отношение към този проблем. Смята се, че третирането на наркомана като обикновен болен снижава интереса към наркотиците; данните сочат, че в района на центъра за поддържаща терапия в Ливърпул броят на наркоманите отдавна се е стабилизирал на относително ниско ниво и няма тенденция да расте. Напоследък, обаче, поддържащата терапия, особено хероиновият и вариант, среща силна съпротива от страна на консервативно настроените политици; под тяхно давление клиниката в Ливърпул неотдавна бе закрита. Пред пациентите на центъра има две алтернативи: или да съберат сили и да се откажат веднъж завинаги от хероина - нещо, което за повечето от тях е нереално - или, както казва ръководителят на програмата д-р Джон Маркс, "да "да ги повлече пак помията".

Лични инструменти